7 апр. 2015 г., 21:16

Прощаване 

  Поэзия » Философская
654 0 0
Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог,
хвърлям трохи на врабчета.
от предишния ми живот
само сенчици кретат.
И сърцето потропва
в режим механичен.
От години не помня
как се казва "обичам". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??