Apr 7, 2015, 9:16 PM

Прощаване 

  Poetry » Phylosophy
653 0 0
Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог,
хвърлям трохи на врабчета.
от предишния ми живот
само сенчици кретат.
И сърцето потропва
в режим механичен.
От години не помня
как се казва "обичам". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??