7.04.2015 г., 21:16 ч.

Прощаване 

  Поезия » Философска
655 0 0
Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог,
хвърлям трохи на врабчета.
от предишния ми живот
само сенчици кретат.
И сърцето потропва
в режим механичен.
От години не помня
как се казва "обичам". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??