Прощаване

7.04.2015 г., 21:16 ч.

Поезия » Философска

597 0 0

Тръгна си Господ от мене,

кънтя на кухо и празно.

Като река вледенена

или камък във пазва.

Скитам от трън та на глог,

хвърлям трохи на врабчета.

от предишния ми живот

само сенчици кретат.

И сърцето потропва

в режим механичен.

От години не помня

как се казва "обичам".

Как се тича за среща

със любимия мъж.

Как се сплитат въжета

от разцъфнала ръж.

Само вятърът драска

по вратата с перце.

Ще си тръгна със него -

вече стягам криле.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.