Всичко бе игра на думи,

а всички думи са лъжи.

И застанали помежду ни,

изстудяват общите ни дни.

И всяко нещо пак ме дразни.

Не искам, а на ум крещя.

Кой душата ми изпразни

и чувствата захвърли в нощта?

А бяха чувства силни и горещи,

изпепеляващи като страстта.

Сега са по студени и от вещи.

Кой зарови ги в пръстта?

Целувам те с ледените устни.
Докосвам те с ледени ръце.

Преди те бяха толкоз вкусни.

Сега не стоплят моето сърце.

Не мога да те гледам вече.

Защото моят поглед те рани...

И знам,че времето изтече.

Прощаваш ли, че те боли?