Прощаваш ли, че те боли?
Всичко бе игра на думи,
а всички думи са лъжи.
И застанали помежду ни,
изстудяват общите ни дни.
И всяко нещо пак ме дразни.
Не искам, а на ум крещя.
Кой душата ми изпразни
и чувствата захвърли в нощта?
А бяха чувства силни и горещи,
изпепеляващи като страстта.
Сега са по студени и от вещи.
Кой зарови ги в пръстта?
Целувам те с ледените устни.
Докосвам те с ледени ръце.
Преди те бяха толкоз вкусни.
Сега не стоплят моето сърце.
Не мога да те гледам вече.
Защото моят поглед те рани...
И знам,че времето изтече.
Прощаваш ли, че те боли?
© Мария Атанасова All rights reserved.
