Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости...
не виждам в тебе враг...
Но да, рискувам си,
прости ми,
твърде драг...

Прости ми,
че не искам да живея,
прости,
във свят без теб и нас...
Прости ми,
че забравих да се смея...
Прости ми,
че от плач съм пак без глас...
Прости,
че се опитах, но не мога...
Прости,
не искам да забравя аз...
Прости,
че си ми радост и тревога...
Прости,
че го целувам, но без страст...
Прости,
че те накарах да ми вярваш...
Прости...
в приятелство ти се заклех...
Прости,
с лъжовни думи те опарих...
Прости,
за мъките си не намерих лек...
Прости ми,
че все още те жадувам.
Прости,
че го обичам на шега...
Прости ми,
че на жива се преструвам...
Прости ми,
че съм болка и лъжа...
Прости,
че всичко в мене те усеща,
Прости ми,
че горя със твойта жар...
Прости,
че още вярвам в наш'та среща...
Прости,
че си в сърцето ми кинжал...

Прости ми,
че не мога да не помня

Прости ми,
че съм истинска заблуда...

Прости,
че да си ида не съм склонна...

Прости, че
преживях те... и че... лъжа.