3 ene 2012, 19:36

Прости...

705 0 3

Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости...
не виждам в тебе враг...
Но да, рискувам си,
прости ми,
твърде драг...

 


Прости ми,
че не искам да живея,
прости,
във свят без теб и нас...
Прости ми,
че забравих да се смея...
Прости ми,
че от плач съм пак без глас...
Прости,
че се опитах, но не мога...
Прости,
не искам да забравя аз...
Прости,
че си ми радост и тревога...
Прости,
че го целувам, но без страст...
Прости,
че те накарах да ми вярваш...
Прости...
в приятелство ти се заклех...
Прости,
с лъжовни думи те опарих...
Прости,
за мъките си не намерих лек...
Прости ми,
че все още те жадувам.
Прости,
че го обичам на шега...
Прости ми,
че на жива се преструвам...
Прости ми,
че съм болка и лъжа...
Прости,
че всичко в мене те усеща,
Прости ми,
че горя със твойта жар...
Прости,
че още вярвам в наш'та среща...
Прости,
че си в сърцето ми кинжал...

 


Прости ми,
че не мога да не помня

 

Прости ми,
че съм истинска заблуда...

 

Прости,
че да си ида не съм склонна...

 

Прости, че
преживях те... и че... лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...