10 авг. 2006 г., 01:24

Прости ми

1.3K 0 3

Прости ми,но днес се събудих
и в сърцето ми нямаше капка тъга,
просто в съня те изгубих
и няма от тебе в мене следа.

Прости ми,но днес няма да плача,
заключих ги сълзите у дома..
Зная, свикна след теб да се влача,
но сега не искам да ти бъда съдба.

Прости ми,но вече не помня
как те носих в мойта душа..
Прости ми,..просто се случи..
сега искам да бъда сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано никога вече да няма тъга....
  • Много е хубаво.Така му се пада!Пълен напред!
  • Браво, моите поздравления!!!
    Много ми хареса стиха ти, донякъде може би и защото в момента преживявам подобни емоции! От мен 6 ;о)

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...