Прости, любими!
Пак те нараних!
Накарах те във мен да се съмняваш!
Прости за болката, която причиних!
И моля те...
Аз моля да забравиш!
Повярвай ми,
че искам да летя,
в небето пак да светя със звездите,
но много ми е нужна любовта,
оная дето идва от сърцето ти!
Ти караш всичко в мене да трепти,
да бъда жива, истинска и страстна,
сърцето ми изпълваш със мечти
и искам... те да не угаснат!
Ела, любими!
И до мен седни,
пак позволи ми, нежно да те гушна
със огън в устните ме целуни,
а аз... в сърцето ти ще се заслушам!
© Радка Горанова Все права защищены