Прости ми
Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.
Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
аз съм от крилатите -
умирам приземена, в стих се раждам...
Не те научих да летиш - дар Божи е!
Прости ми, че съм толкова различна!
Върни крилете ми! След всеки полет
съм пак до теб,
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.
Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
аз съм от крилатите -
умирам приземена, в стих се раждам...
Не те научих да летиш - дар Божи е!
Прости ми, че съм толкова различна!
Върни крилете ми! След всеки полет
съм пак до теб,
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
