Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Jan 15, 2007, 9:27 PM

Прости ми

  Poetry
915 0 22
Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...

Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.

Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
              аз съм от крилатите -
умирам приземена, в стих се раждам...

Не те научих да летиш - дар Божи е!
Прости ми, че съм толкова различна!
Върни крилете ми! След всеки полет
съм пак до теб,
                ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0