Прости ми
Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.
Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
аз съм от крилатите -
умирам приземена, в стих се раждам...
Не те научих да летиш - дар Божи е!
Прости ми, че съм толкова различна!
Върни крилете ми! След всеки полет
съм пак до теб,
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора
смълчана през пространството прелитам,
прекрачила с душата си прозореца,
и тихичко си шепна със звездите.
Повиках те в простора, необятния,
най-съкровените си тайни да покажа,
но ти си ходещ,
аз съм от крилатите -
умирам приземена, в стих се раждам...
Не те научих да летиш - дар Божи е!
Прости ми, че съм толкова различна!
Върни крилете ми! След всеки полет
съм пак до теб,
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
