Прости ми, Любов
Прости ми, Любов неизплакана,
заключих те в нощните дебри,
захвърлих те там, недочакана,
и скочих в безцветния делник.
Опасна си, твърде си истинска,
пробождаш душите на слепите,
за нашия свят от неистини
такава любов е нелепа.
Разпръсваш навред светлината си,
нахална и млада туптиш...
Не може така, неморално е!
Ще трябва, Любов, да заспиш.
Разхвърлена, луда и пагубна -
аз знам, за такава копнях,
но явно и аз съм пораснала -
сега и за мене си грях.
Прости ми, Любов, недоискана,
аз... няма да си простя.
Заради нечия истина
се разделих с Любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
