Прости ми, Любов
Прости ми, Любов неизплакана,
заключих те в нощните дебри,
захвърлих те там, недочакана,
и скочих в безцветния делник.
Опасна си, твърде си истинска,
пробождаш душите на слепите,
за нашия свят от неистини
такава любов е нелепа.
Разпръсваш навред светлината си,
нахална и млада туптиш...
Не може така, неморално е!
Ще трябва, Любов, да заспиш.
Разхвърлена, луда и пагубна -
аз знам, за такава копнях,
но явно и аз съм пораснала -
сега и за мене си грях.
Прости ми, Любов, недоискана,
аз... няма да си простя.
Заради нечия истина
се разделих с Любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
