Българийо, за теб тъгувам,
за мен единствена си ти!
В чужбина пуста аз робувам,
за тебе роня кървави сълзи!
Прости, Родино, че те напуснах,
прости ми и не ме кори.
Като от клада аз възкръснах
и твоят дух във мен гори.
Живях, видях и осъзнах -
от тебе нямам нищо по-обичано!
Да те напусна, как можах,
нали във вечна обич ти се вричах? ...