13 авг. 2013 г., 20:31

Прости, сърце

1.1K 0 2

Прости ми, не успях да те опазя
от всичките среднощни страхове,
от болката, сълзите, самотата,
от неговите думи, бесове...

Прости ми, не успях аз да ти кажа,
че нямаше в гърдите си сърце...
Че всяка дума негова – измама,
и в погледа си крие студове...

Прости ми, не успях да го прогоня,
и връщаше се с нови грехове.
Прости ми, но не мога да ти кажа,
че той те е обичал ден поне...

Прости ми ти, прости, сърце....

02. VІІІ. 2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми и стиха, и предаденото състояние!
    ( този път си се постарала )
  • То ще ти прости, защото е неделима част от теб! Вземи го в топлите си длани и с любов го поднеси на тези, които те обичат ...! Светли дни, Алекс!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...