5 сент. 2007 г., 22:51

Простих 

  Поэзия
604 0 13

Простих ти болката, която бавно ме погубва.

Простих ти грешките, простих обидите дори .

Сега сама съм, сама със себе си…

Изтривам мъката от своето сърце с последни сили.

Лъгана, измъчвана, онеправдана.

Дали ще мога да се видя в розовото огледало на света?

Ти отново ме погуби…

Уби у мене любовта с един-единствен жест,

характерен за твоето самолюбие.

Пред тебе е света – аз няма да ти преча -

неравна е борбата между нас.

Върви, не спирай. Назад не се обръщай.

А аз оставам тук, във самота, заровена

в  хубавите спомени, останали след теб,

които бавно ще отмират с времето…

 

1989

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??