Простих
Простих ти болката, която бавно ме погубва.
Простих ти грешките, простих обидите дори .
Сега сама съм, сама със себе си…
Изтривам мъката от своето сърце с последни сили.
Лъгана, измъчвана, онеправдана.
Дали ще мога да се видя в розовото огледало на света?
Ти отново ме погуби…
Уби у мене любовта с един-единствен жест,
характерен за твоето самолюбие.
Пред тебе е света – аз няма да ти преча -
неравна е борбата между нас.
Върви, не спирай. Назад не се обръщай.
А аз оставам тук, във самота, заровена
в хубавите спомени, останали след теб,
които бавно ще отмират с времето…
1989
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
