Простих ли...

22 мая 2008 г., 08:53

Поэзия » Другая

713 0 9

Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести
и някак си далечни са лъчите.
Лазурието, палещо звезди,
в душата ми не ще да свети.
Прескърбно сивото небе
тежи в душата като рана.
А аз зад четири стени
се стапям, свещ запалена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Простих ли...

Искате да прочетете повече?

Предложения