Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22.05.2008 г., 8:53 ч.

Простих ли... 

  Поезия » Друга
640 0 9
Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести
и някак си далечни са лъчите.
Лазурието, палещо звезди,
в душата ми не ще да свети.
Прескърбно сивото небе
тежи в душата като рана.
А аз зад четири стени
се стапям, свещ запалена.
Изгарям всички доброти,
които са ме водили в сърцето.
А нечие изречено "Прости"
ме върза да простя за всичко.
Простих ли, Господи, ала кому?
Защо тогава мъст душата търси?
И неизбродните добри звезди
в небето ми пак ронят сълзи.
Подобно роза в залез тих
горча сама на себе си в съня си.
Боли ме. Страшно ме боли,
че без вина сама се разпнах.
Да можех само времето да върна.
И онзи миг да заменя...
Ала душата ми сама посърна.
А аз... исках само да простя.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Джейни...
  • Силно...Като прошка...Поздрави!
  • Настръхнах, мила Джейни!Невероятно силен и емоционлно наситен стих!Прости, така ще намериш покой за душата!Прекрасна си!!!Сърдечен поздрав с прегръдка от мен!
  • "Простих ли, Господи, ала кому?
    Защо тогава мъст душата търси?
    И неизбродните добри звезди
    в небето ми пак ронят сълзи."

    Невероятно разтърсващ стих!
    за вината,за прошката и за омразата
    Поздравления от мен приеми
    за всичко ,което си казала...
  • Прекрасен, много силен стих!
    Много-много!
  • понякога разума прощава...но наранена душата...не може...
    болезнена емоция...в един прекрасен вълнуващ стих...
    натъжи ме, Джейни...с обич за теб, прекрасна.
  • Ти и мъст? Това са две отблъскващи се думи!
    Прекрасен е стиха ти Женя!
    До теб съм миличка!
  • !!!
    ,,Подобно роза в залез тих
    горча сама на себе си в съня си.''
  • Много силен стих, Джейни!Прекрасно пишеш!
Предложения
: ??:??