Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести
и някак си далечни са лъчите.
Лазурието, палещо звезди,
в душата ми не ще да свети.
Прескърбно сивото небе
тежи в душата като рана.
А аз зад четири стени
се стапям, свещ запалена. ...