Просто жена
Жената е прекрасно цвете в полята.
Златно камъче, непресято в реката.
С неземна хубост напролет разцъфтява
и с очи лъчисти с нежност озарява.
За хората любими тя богиня e красива –
борбена, засмяна като неземна самодива.
Родена, за да бъде тачена и обичана.
Да е цвете нежно – с най-мили думи наричана.
Като роза ухайна живота с любов докосва,
ту с шип те боцва, или с аромат те омагьосва.
Богиня прелестна, тя с обич всички ни дарява,
поела на раменете съдбата ни, озарява.
Жената е майка предана и достойна,
като птица грижовна, волна, песнопойна.
Дарява любимия с нежност и утеха,
завива рожбата си с топла, мека дреха.
През нощта понякога тъгува в самота.
Неразбрана прегръща живота, радостта.
През годините тя горда не свежда глава.
Чува ритъма на пулса си като мълва.
Жената иска да е вечно влюбена, желана –
да е ангелски красива и истински засмяна.
Автор: Виктория Милчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Милчева Все права защищены
