на Камелия Кондова
Няма да крия,
че Тя е стихия -
стихове пише
и стихове диша.
Не ми се сърдете,
но в мене поета
(така да се каже)
сега ще разкаже,
за кратките срещи
във дните горещи,
за вечери-мълнии
с поезия пълни,
за думи-магия
жената стихия
които изрича,
които обича...
Намига игриво,
говори красиво,
дори да се плези
пак е поезия.
На чаша кафе,
на водка и две,
по-волна от птица
със ранг на царица -
не носи корона.
Не е Дездемона,
нито Офелия -
просто Камелия.
© Димитър Никифоров Все права защищены