Просто остани...
Светлини сред адския мрак.
Време дойде да кажа на себе си къде съм,
осъзнавайки, че и аз самата не знам.
С ръце, заровени в тъмнината,
те моля да останеш,
просто да останеш с мен само този път.
Обещай ми! Излъжи ме! Просто остани...
Дъждовни капки падат на релсите...
Но ти не си там.
Не знам къде съм, не знам защо съм жива,
просто ела и вземи болката ми преди да умра...
Прегърни ме! Помоли ме да остана жива тук!
Аз ще тръгна, обещавам, но ти ме помоли!
Намери сърцето ми в теб – то ти принадлежи,
намери вещите ми в твоя свят. Изчакай ме!
Ето го белия път, златната врата
и аз от другата страна!
Време дойде да кажа на себе си къде съм,
осъзнавайки, че и аз самата не знам.
С ръце, заровени в тъмнината,
те моля да останеш,
просто да останеш с мен само този път.
Обещай ми! Излъжи ме! Просто остани...
Дъждовни капки падат на релсите...
Но ти не си там.
Не знам къде съм, не знам защо съм жива,
просто ела и вземи болката ми преди да умра...
Прегърни ме! Помоли ме да остана жива тук!
Аз ще тръгна, обещавам, но ти ме помоли!
Намери сърцето ми в теб – то ти принадлежи,
намери вещите ми в твоя свят. Изчакай ме!
Ето го белия път, златната врата
и аз от другата страна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Стоянова Все права защищены
