14 апр. 2007 г., 23:30

Просто остани...  

  Поэзия
540 0 1
Светлини сред адския мрак.
Време дойде да кажа на себе си къде съм,
осъзнавайки, че и аз самата не знам.
С ръце, заровени в тъмнината,
 те моля да останеш,
просто да останеш с мен само този път.
Обещай ми! Излъжи ме! Просто остани...
Дъждовни капки падат на релсите...
Но ти не си там.
Не знам къде съм, не знам защо съм жива,
просто ела и вземи болката ми преди да умра...
Прегърни ме! Помоли ме да остана жива тук!
Аз ще тръгна, обещавам, но ти ме помоли!
Намери сърцето ми в теб – то ти принадлежи,
намери вещите ми в твоя свят. Изчакай ме!
Ето го белия път, златната врата
и аз от другата страна!

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??