Просто остани...

Apr 14, 2007, 11:30 PM

Poetry

543 0 1

Светлини сред адския мрак.
Време дойде да кажа на себе си къде съм,
осъзнавайки, че и аз самата не знам.
С ръце, заровени в тъмнината,
те моля да останеш,
просто да останеш с мен само този път.
Обещай ми! Излъжи ме! Просто остани...
Дъждовни капки падат на релсите...
Но ти не си там.
Не знам къде съм, не знам защо съм жива,
просто ела и вземи болката ми преди да умра...
Прегърни ме! Помоли ме да остана жива тук!
Аз ще тръгна, обещавам, но ти ме помоли!
Намери сърцето ми в теб – то ти принадлежи,
намери вещите ми в твоя свят. Изчакай ме!
Ето го белия път, златната врата
и аз от другата страна!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

BaRcAaaAaaA (Зорница Славова)

2007-04-14T23:48:29+03:00

Браво!Страхотно е!За такова стихотворение и 6 е малко