От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън,
кой писа снощи до посред нощѝте?
А съботата плези се отвън,
дъждът почуква с пръсти любопитен.
Часовникът напредва заднешком,
почти го чувам: Тика - така - тика,
задрямала съм и се сепвам щом
пак мама за училище ме вика. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.