Просто режа лук
От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън,
кой писа снощи до посред нощѝте?
А съботата плези се отвън,
дъждът почуква с пръсти любопитен.
Часовникът напредва заднешком,
почти го чувам: Тика - така - тика,
задрямала съм и се сепвам щом
пак мама за училище ме вика.
Надигам се, напрягам дълго слух,
навън е мрак, вали, студът е кучи.
Детето в мен се киска тихо: — "Ух!
Да не мечтаеш тъй не се научи.
Обувай бързоходките на Мук,
че днес те чака не една задача..."
А после, готвя, просто режа лук.
Как не! Нали голяма съм – да плача.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
