17 апр. 2015 г., 19:30

Просто решение

1K 0 7

Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.

 

Защо да ти натрапвам моята вселена
или да те вълнуват моите реалности.
Откажи се да вменяваш нещо в мене,
имам своите неприкосновени граници.

 

Отдавна спрях да търся одобрение
или заветното потупване на рамо.
Та аз дори не чувствам огорчение,
любовта и истините са си мои само.

 

И без страх и никакво съмнение
изтривам сложните загадки-ребуси,
много лесно взимам простото решение
да изживея най-добрата версия на себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тити Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...