Apr 17, 2015, 7:30 PM

Просто решение 

  Poetry » Phylosophy
783 0 7

Безсилни оставаме след спорове неуместни,
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.

 

Защо да ти натрапвам моята вселена
или да те вълнуват моите реалности.
Откажи се да вменяваш нещо в мене,
имам своите неприкосновени граници.

 

Отдавна спрях да търся одобрение
или заветното потупване на рамо.
Та аз дори не чувствам огорчение,
любовта и истините са си мои само.

 

И без страх и никакво съмнение
изтривам сложните загадки-ребуси,
много лесно взимам простото решение
да изживея най-добрата версия на себе си.

© Тити All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??