13 дек. 2006 г., 00:46
Просто спомен
Помниш ли онези дни,
когато бяхме влюбени;
когато все седяхме заедно;
когато те обичах...
Ти беше моя лъч в мрака,
моето цвете в пустинята,
моята единствена и истинска любов,
без коята аз не можех.
Защо сега си само спомен?
Защо угасна нашата любов?
Дали на този свят друг има,
когото да обичам аз така.
Боли ме, че се разделихме,
боли ме, че няма да те видя вече,
но най-голямата болка в сърцето ми,
е, че вече и приятели не сме.
© Михаела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Е ,то няма за какво да се сърдя.Все пак приемам и критики.Обещавам да поправя грешката си в следващото си стихотворение
А само да поясня ,че повечето ми стихове не са по действителен случай(за щастие) -
И аз ще започна с репликата: Не ми се сърди. Но на твоята възраст отношенията между влюбените са малко повърхностни и почти винаги- временни. Просто не сте готови още за нещо по- сериозно. Ще срещнеш много други, преди да откриеш истинската любов!
-
Не ми се сърди, обаче както си го направила като стихотворение, така можеше да го напишеш и като есе. Не виждам никаква разлика.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
