Dec 13, 2006, 12:46 AM
Просто спомен
Помниш ли онези дни,
когато бяхме влюбени;
когато все седяхме заедно;
когато те обичах...
Ти беше моя лъч в мрака,
моето цвете в пустинята,
моята единствена и истинска любов,
без коята аз не можех.
Защо сега си само спомен?
Защо угасна нашата любов?
Дали на този свят друг има,
когото да обичам аз така.
Боли ме, че се разделихме,
боли ме, че няма да те видя вече,
но най-голямата болка в сърцето ми,
е, че вече и приятели не сме.
© Михаела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Е ,то няма за какво да се сърдя.Все пак приемам и критики.Обещавам да поправя грешката си в следващото си стихотворение
А само да поясня ,че повечето ми стихове не са по действителен случай(за щастие) -
И аз ще започна с репликата: Не ми се сърди. Но на твоята възраст отношенията между влюбените са малко повърхностни и почти винаги- временни. Просто не сте готови още за нещо по- сериозно. Ще срещнеш много други, преди да откриеш истинската любов!
-
Не ми се сърди, обаче както си го направила като стихотворение, така можеше да го напишеш и като есе. Не виждам никаква разлика.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
