Просто спомен
Помниш ли онези дни,
когато бяхме влюбени;
когато все седяхме заедно;
когато те обичах...
Ти беше моя лъч в мрака,
моето цвете в пустинята,
моята единствена и истинска любов,
без коята аз не можех.
Защо сега си само спомен?
Защо угасна нашата любов?
Дали на този свят друг има,
когото да обичам аз така.
Боли ме, че се разделихме,
боли ме, че няма да те видя вече,
но най-голямата болка в сърцето ми,
е, че вече и приятели не сме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Todos los derechos reservados
А само да поясня ,че повечето ми стихове не са по действителен случай
