30 сент. 2008 г., 12:36

Просто спомен.

932 0 2
Помня първата ни среща.
Как дойде и с поглед ме озари.
Как ме докосна и нещо в мене започна да гори.
А ти помниш ли?


Времето, прекарано с теб.
Любовта, която ми даряваше,
ме караше да мечтая.
Гледах в очите ти всеки ден -
личеше, че си влюбен в мен.
Всичките мечти ми сбъдна,
в реалност ги превърна.
Обичаше ме безрезервно.
Всеки ден. Сякаш беше за последно...


А днес си спомням най-ясно
всичко най-ужасно:
последните ни срещи,
безразличието в очите ни.
Говорехме дълго, но нямаше я старата искра.
Разговорите свършваха бурно,
не с целувка, а с кавга.


Ти едва ли помниш.
Но аз не мога да забравя
как будех се щастлива,
и как унила съм сега.
Но не ти ми липсваш...
липсва ми любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш невероятен талант Хареса ми . 6!
  • Отново ще откриеш любовта, ще се събудиш от кошмара и ще разбереш, че отново си се събудила щастлива.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...