Просто спомен.
Помня първата ни среща.
Как дойде и с поглед ме озари.
Как ме докосна и нещо в мене започна да гори.
А ти помниш ли?
Времето, прекарано с теб.
Любовта, която ми даряваше,
ме караше да мечтая.
Гледах в очите ти всеки ден -
личеше, че си влюбен в мен.
Всичките мечти ми сбъдна,
в реалност ги превърна.
Обичаше ме безрезервно.
Всеки ден. Сякаш беше за последно...
А днес си спомням най-ясно
всичко най-ужасно:
последните ни срещи,
безразличието в очите ни.
Говорехме дълго, но нямаше я старата искра.
Разговорите свършваха бурно,
не с целувка, а с кавга.
Ти едва ли помниш.
Но аз не мога да забравя
как будех се щастлива,
и как унила съм сега.
Но не ти ми липсваш...
липсва ми любовта.
Как дойде и с поглед ме озари.
Как ме докосна и нещо в мене започна да гори.
А ти помниш ли?
Времето, прекарано с теб.
Любовта, която ми даряваше,
ме караше да мечтая.
Гледах в очите ти всеки ден -
личеше, че си влюбен в мен.
Всичките мечти ми сбъдна,
в реалност ги превърна.
Обичаше ме безрезервно.
Всеки ден. Сякаш беше за последно...
А днес си спомням най-ясно
всичко най-ужасно:
последните ни срещи,
безразличието в очите ни.
Говорехме дълго, но нямаше я старата искра.
Разговорите свършваха бурно,
не с целувка, а с кавга.
Ти едва ли помниш.
Но аз не мога да забравя
как будех се щастлива,
и как унила съм сега.
Но не ти ми липсваш...
липсва ми любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чар Всички права запазени
Хареса ми . 6!
