Простреляните птици

Те вече няма никога да могат

и Вятърът да гонят закачливо,

и да зоват Душите ни: в тревогата

на всяка буря да вибрират диво!..

А Слънцето кой сутрин ще довежда

да гали сънените ни зеници

и кой ще ни зарежда със надежда,

че някой ден ще литнем като птици!..

И кой ще ни научи как гнездата

да свиваме когато дойде пролет,

и как да разберем, че Свободата

е волен избор на Живот във Полет!..

За Любовта да пеем, Неизбежната,

която на разсъмване се случва

и как да овладеем центробежната

ѝ сила... Кой сега ще ни научи!..

И кой инстинкта да ни завещае

за да ни връщат силите първични

все тук?.. Живота да си домечтаем-

каквито бяхме, но и тъй различни...

А няма кой!.. Висят с глави надолу

простреляни във полет безразсъден-

очите им изсъхнали не молят

за Светлина...И никого не съдят...

... За да не гледа Слънцето изчезна,

а ужасен спря Вятърът посърнал...

...Светът изгуби цялата си Нежност-

забравил даже: как да си я върне...

д-р Коста Качев