Простреляните птици
Простреляните птици
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!..
А Слънцето кой сутрин ще довежда
да гали сънените ни зеници
и кой ще ни зарежда със надежда,
че някой ден ще литнем като птици!..
И кой ще ни научи как гнездата
да свиваме когато дойде пролет,
и как да разберем, че Свободата
е волен избор на Живот във Полет!..
За Любовта да пеем, Неизбежната,
която на разсъмване се случва
и как да овладеем центробежната
ѝ сила... Кой сега ще ни научи!..
И кой инстинкта да ни завещае
за да ни връщат силите първични
все тук?.. Живота да си домечтаем-
каквито бяхме, но и тъй различни...
А няма кой!.. Висят с глави надолу
простреляни във полет безразсъден-
очите им изсъхнали не молят
за Светлина...И никого не съдят...
... За да не гледа Слънцето изчезна,
а ужасен спря Вятърът посърнал...
...Светът изгуби цялата си Нежност-
забравил даже: как да си я върне...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
