19 дек. 2024 г., 18:27

Просветление

559 1 0

Хората не прощават,

                     искат осъден,

линчуват тълпите

                    и няма пожален,

всеки е сякаш пропъден,

               душата настръхнала вие.

Пред спомените -

                образ огледален,

на себе си присъда сме самите ние.

              Аз друг не мога да осъдя.

Ще дойде миг на просветление,

в което,

            ще си простя,

                           ще ви простя.

             Не мога никой да отпъдя...

Ще ви погледна със смирение

            и като всички вас ще бъда.

Ще скъсам пъпната си връв

с това, което ме задържа,

ще бликне гной, ще къпне кръв,

           щe премълча и ще превържа.

И истина ви казвам с вяра -

          Бог има правото да съди,

                 човекът – да прощава.

И своята, и вашата вина,

и страх, и мъка, и тревожност

ще изживея.

                   И отново

ще ги превърна във възможност.

                  

"Принципът “Око за око”

 може само да доведе

 до пълното ослепяване на целия свят.“
Махтма Ганди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

28 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...