Просяк
ПРОСЯК
Той се скитал в разни посоки
и протягал дланта си напред.
Бил щастлив, ако нещо получел
или просто е имал късмет.
Тъй живял и за нищо не мислел,
всеки ден все протягал ръка.
Тъжно всеки поглеждал в очите.
Мразил тази жестока съдба.
Тя на другите давала всичко,
А на него отнела дори:
дом, семейство, достойнство човешко
и оставила само сълзи.
Той умело ги криел от всички
и ги триел с тази ръка,
дето жално протягал на мръкване
и когато започвал деня.
Ти за него недей ме разпитва.
Ще го видиш как жално седи.
Как протяга ръката и моли,
а в замяна преглъща сълзи.
И когато го видиш да проси
с тези чисти, човешки очи,
помисли, че зад тях са се скрили
милиони човешки съдби!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
