Mar 2, 2008, 8:26 AM

Просяк 

  Poetry » Other
1122 0 14
 

ПРОСЯК

 

Той се скитал в разни посоки

и протягал дланта си напред.

Бил щастлив, ако нещо получел

или просто е имал късмет.

 

Тъй живял и за нищо не мислел,

всеки ден все протягал ръка.

Тъжно всеки поглеждал в очите.

Мразил тази жестока съдба.

 

Тя на другите давала всичко,

А на него отнела дори:

дом, семейство, достойнство човешко

и оставила само сълзи.

 

Той умело ги криел от всички

и ги триел с тази ръка,

дето жално протягал на мръкване

и когато започвал деня.

 

Ти за него недей ме разпитва.

Ще го видиш как жално седи.

Как протяга ръката и моли,

а в замяна преглъща сълзи.

 

И когато го видиш да проси

с тези чисти, човешки очи,

помисли, че зад тях са се скрили

милиони човешки съдби!

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поклон, поете!
  • Много е силен стихът ти, Иване! Събужда състрадание и съчувствие! Много ми хареса!
    Някак неволно в съзнанието ми изплуваха стиховете на Смирненски (цикълът "Децата на града" - да не изброявам).
    Поздравления!!!
  • извика сълзите в очите.
  • Хубаво-поздрави!!!
  • Много е тъжно,но съм съгласна с tanq_mezeva (Таня Мезева),че всеки сам си постига щастието...
  • Много тъжно стихотворение и много истинско!
  • Имаш моите поздравления! Отлично!
  • Натъжи ме...зад тези чисти човешки очи
    може би се крият милиони съдби...
    Много хубав стих! с обич, Иван.
  • Човешка позиция ,но всички сме забравили колко много струваме!!!
  • Стана ми много тъжно...Поздрав за силния стих!!!
  • Наистина тъжен стих!
    Но човек е длъжен да се бори за личното си щастие! То зависи само и единствено от него!
  • Замисли ме ...
  • Поздравления и от мен...
  • Натъжи ме,приятелю.Много силен стих за човешките неволи.Поздравления!
Random works
: ??:??