Просяк
ПРОСЯК
Той се скитал в разни посоки
и протягал дланта си напред.
Бил щастлив, ако нещо получел
или просто е имал късмет.
Тъй живял и за нищо не мислел,
всеки ден все протягал ръка.
Тъжно всеки поглеждал в очите.
Мразил тази жестока съдба.
Тя на другите давала всичко,
А на него отнела дори:
дом, семейство, достойнство човешко
и оставила само сълзи.
Той умело ги криел от всички
и ги триел с тази ръка,
дето жално протягал на мръкване
и когато започвал деня.
Ти за него недей ме разпитва.
Ще го видиш как жално седи.
Как протяга ръката и моли,
а в замяна преглъща сълзи.
И когато го видиш да проси
с тези чисти, човешки очи,
помисли, че зад тях са се скрили
милиони човешки съдби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
