29 мар. 2011 г., 14:44

Просяк на любов

988 0 6

ПРОСЯК НА ЛЮБОВ

По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.

Пак тропаш, просякът на суета,
и молиш някой да те приюти,
отекват стъпките ти във нощта
и стряскат любещите се звезди.

Продал си за стотинки ти честта,
от тебе мъжко не лъхти,
домогваш се до някоя жена,
поне по скайпа да те потърпи.

У тебе няма радост, ни тъга,
не се оглеждаш настрани.
По твойте улици вървя
и виждам те през сивите стени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...