Просяк на любов
ПРОСЯК НА ЛЮБОВ
По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.
Пак тропаш, просякът на суета,
и молиш някой да те приюти,
отекват стъпките ти във нощта
и стряскат любещите се звезди.
Продал си за стотинки ти честта,
от тебе мъжко не лъхти,
домогваш се до някоя жена,
поне по скайпа да те потърпи.
У тебе няма радост, ни тъга,
не се оглеждаш настрани.
По твойте улици вървя
и виждам те през сивите стени.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Поздрави!
