13 апр. 2007 г., 10:11

Просякът и песът

1K 0 4

ПРОСЯКЪТ И ПЕСЪТ

Беше неотдавна. . .
По пътя вървяха неразделно двама:
единият - дрипав, кален, но горд,
а другият - едър, грациозен "Лорд". . .

Единият беше с неизвестно
                            родословно дърво,
а другият - от елитно,
                            шампионско потекло.
Срещнаха се случайно
                            на една оживена гара.

Единият -  гладен и без петак,
а другият - изгубил се малък хлапак.
Единият - беден, но с горещо сърце,
а другият - попаднал ненадейно
в чужди, но любящи ръце. . .

И колкото невероятно сега да звучи,
между тях взаимна любов се роди!
Така, в разбирателството двама живяха,
радост и скърби по равно деляха. . .

До оня, миналия ден, когато
за единия - беше последен,
а другият - така и не разбра
какво му поднесе злата съдба!

       . . . Ще може ли и как да разбере
             ще срещне ли друго такова
                                 любящо сърце?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...