Apr 13, 2007, 10:11 AM

Просякът и песът

  Poetry
1K 0 4

ПРОСЯКЪТ И ПЕСЪТ

Беше неотдавна. . .
По пътя вървяха неразделно двама:
единият - дрипав, кален, но горд,
а другият - едър, грациозен "Лорд". . .

Единият беше с неизвестно
                            родословно дърво,
а другият - от елитно,
                            шампионско потекло.
Срещнаха се случайно
                            на една оживена гара.

Единият -  гладен и без петак,
а другият - изгубил се малък хлапак.
Единият - беден, но с горещо сърце,
а другият - попаднал ненадейно
в чужди, но любящи ръце. . .

И колкото невероятно сега да звучи,
между тях взаимна любов се роди!
Така, в разбирателството двама живяха,
радост и скърби по равно деляха. . .

До оня, миналия ден, когато
за единия - беше последен,
а другият - така и не разбра
какво му поднесе злата съдба!

       . . . Ще може ли и как да разбере
             ще срещне ли друго такова
                                 любящо сърце?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Никленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...