22 янв. 2008 г., 17:30

Противопоставяне

1.4K 0 42

Разкъсват безумства на хапки плътта ти.

Смиреност и обич от тебе струи.

Във огъня адов гори мисълта ти.

Към рая душата във устрем върви.

Измамни копнежи те галят греховно.

Любов те очаква там нейде в зори.

Фалшивият блясък те мами с лъжовност.

Във бури се раждаше истинно ти.

Неспирно примамва те славата черна.

Излиташ във полет със бели мечти.

По Гоголски мъртво живота живееш.

Възкръсваш след кръста за новите дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...