Разкъсват безумства на хапки плътта ти.
Смиреност и обич от тебе струи.
Във огъня адов гори мисълта ти.
Към рая душата във устрем върви.
Измамни копнежи те галят греховно.
Любов те очаква там нейде в зори.
Фалшивият блясък те мами с лъжовност.
Във бури се раждаше истинно ти.
Неспирно примамва те славата черна.
Излиташ във полет със бели мечти.
По Гоголски мъртво живота живееш.
Възкръсваш след кръста за новите дни.
© Христо Костов Всички права запазени
Хубаво и замислящо.
Поздрав и усмивка.