Не се завръщай! А, не, моля те, ела!
Обичам те - безразлично ми е сякаш!
Искам да те видя - не идвай сега!
Как така те искам - ти си никoй.
Рисувам те - накъсах твоите снимки.
А пазех спомени безчет...
Сега побеляха всички листи,
написани с любов преди -
искам пак писма да получавам аз от теб.
Не мога! Копнея да те видя...
Не! Стига с този сън-кошмар,
понякога празнува душата, обаче,
щом зърне твоето лице-мечта!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены