Душата моя,

тъй противоречива е.

Обичам те и

ненавиждам те.

Дали виновната съм аз

или ти пък си

толкоз вироглав?

В един момент

идеален си,

в следващия

толкова порочен.

И в мисли раздвоени

се оплита моята душа.

Днес исках да ти се обадя,

но отказах се от страх.

Утре ти на мен ще позвъниш.

А ако не?

Започва опасение да ме гризе.

Чакам и се колебая

кое е най-правилното

да направя.

Везната на никъде

не ми клони...

Започвам да лудея;

Обичаш ли ме ти?

И все пак...

Толкова безсмислено е всичко.

Интуицията в мен говори;

Спокойно, наред е всичко.

След минута телефонът

позвънява и гласът ти

в слушалката ми зазвънтява.

Липсваш ми,

ми казваш ти.

А аз, горда и

недоверчива,

Отговарям:

Стига с тез лъжи!

Боли!

Но може би,

това е любовта.

Противоречията на

човешката душа!