14.08.2013 г., 0:19

Противоречия

917 0 1

Душата моя,

тъй противоречива е.

Обичам те и

ненавиждам те.

Дали виновната съм аз

или ти пък си

толкоз вироглав?

В един момент

идеален си,

в следващия

толкова порочен.

И в мисли раздвоени

се оплита моята душа.

Днес исках да ти се обадя,

но отказах се от страх.

Утре ти на мен ще позвъниш.

А ако не?

Започва опасение да ме гризе.

Чакам и се колебая

кое е най-правилното

да направя.

Везната на никъде

не ми клони...

Започвам да лудея;

Обичаш ли ме ти?

И все пак...

Толкова безсмислено е всичко.

Интуицията в мен говори;

Спокойно, наред е всичко.

След минута телефонът

позвънява и гласът ти

в слушалката ми зазвънтява.

Липсваш ми,

ми казваш ти.

А аз, горда и

недоверчива,

Отговарям:

Стига с тез лъжи!

Боли!

Но може би,

това е любовта.

Противоречията на

човешката душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гогова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Противоречията на душата. Точно така е защото докато летиш се налага да коленичаш пред мислите на този, който смята , че той е прав,

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...