Противоречия
Душата моя,
тъй противоречива е.
Обичам те и
ненавиждам те.
Дали виновната съм аз
или ти пък си
толкоз вироглав?
В един момент
идеален си,
в следващия
толкова порочен.
И в мисли раздвоени
се оплита моята душа.
Днес исках да ти се обадя,
но отказах се от страх.
Утре ти на мен ще позвъниш.
А ако не?
Започва опасение да ме гризе.
Чакам и се колебая
кое е най-правилното
да направя.
Везната на никъде
не ми клони...
Започвам да лудея;
Обичаш ли ме ти?
И все пак...
Толкова безсмислено е всичко.
Интуицията в мен говори;
Спокойно, наред е всичко.
След минута телефонът
позвънява и гласът ти
в слушалката ми зазвънтява.
Липсваш ми,
ми казваш ти.
А аз, горда и
недоверчива,
Отговарям:
Стига с тез лъжи!
Боли!
Но може би,
това е любовта.
Противоречията на
човешката душа!
© Деница Гогова All rights reserved.
